Тя е кучката - приятел

с придобивки в тайни нощи,

докато мъжът й златен

пие биричка на гости.

Тя е кучката. И идва

да прогони самотата. 

После, като си отива,

ти отнася и душата.

През девет планини със гръм пристигам, 

внезапен, подивял и огнедишащ, 

по теб – простряна като жадна книга 

най-хубавия стих за да напиша.  

С думи
спри
да ме
целуваш
и с дъх
да ми
загръщаш
нежен шал
връз
раменете!

- Див мерак в очите,
гъдел във корема,
в мислите ми впита -
за любов е време!

- Връзвай си мечтите,
тук не е поема –
аз съм непозната,
бързаш, има време!

Зная как да те дразня.
Знаеш как да ме дразниш.
А, уж, всичко е просто игра.
Уж, всичко отдавна е празно.

Добър вечер! Как си, лястовице бяла,
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.