Събра ни тази вечер хладна
с надеждата в утехата една,
че живи сме, макар и жадни
за мъничко човешка доброта.

Не знам какво ни още чака
и колко нощи няма да заспим,
но щастието идва, ако
на някого го първо подарим.

Затова в живота ни нелесен
стига ми едно сърце да сгрея,
щом заплаче с мен на всяка песен,
виждам моя смисъл да живея!

Все тая истина остава
след песните в душите ви и в мен:
Човекът е човек тогава,
щом в нечие сърце е съхранен.

юли 2002г.