Казват, че всяка хубава приказка започвала с "Имало едно време…" и в нея задължително имало омаен принц, красива принцеса и една голяма любов… 

Нашата приказка започва на 29 септември 1981год., когато в Пазарджик се ражда един изгрев. Както във всяка приказка, така и в тази със сигурност е имало феи, които са орисали всяка глътка въздух на Ники, но за съжаление никой от нас не е присъствал и ние не знаем как са нарисували съдбата му. А и той сега е прекалено млад, за да гадаем… Вероятно си мислите, че феята на поезията е била там и тя е причината за прекрасния му поетичен талант. И може би сте прави, но нашата хипотеза е, че по-скоро сред феите е имало една съвсем обикновена, но изключително красива жена, а както знаем, една истински красива жена може да направи от всеки мъж велик поет. Останалото е просто талант...

В първите 13 години от живота си принцът ни израства в пазарджишкото село Семчиново, в полите на Родопите, сред чист въздух и под погледа на цял небосвод от звезди и мечти. Вероятно именно близостта до планина, в която героят ни расте, е причината той сега да предпочита морето, но тя също е оформила изтънчения му и перфектен вкус към красотата, така необходима за всеки поет. Като дете се е отличавал със сламено русите си къдрици и приличал наистина на Малкия принц на Екзюпери.

Когато навършва 14 години, Ники вече е възпитаник на Езикова гимназия "Бертолт Брехт" в Пазарджик, с френски език. Пазарджик е градът, който създава Ники като личност и го прави поет. Именно там той се запалва по поезията, омаян от красивите пазарджишки момичета и точно на 15-ия му рожден ден се ражда първото негово стихотворение. Разбира се, първите му опити са далеч от класата на сегашните му стихове, но въпреки това учителката му по литература в гимназията Фани Попова вижда поникващия талант и окуражава младия поет да продължи да пише и да се интересува от поезия. Тя е главната причина Ники да повярва в способностите си и резултата не закъснява. Идол в поезията още тогава му е Евтим Евтимов. Обича да чете и Дамян Дамянов, Павел Матев, Валери Петров, Недялко Йорданов. От класиците обожава гениите Ботев и Яворов. През 2000г., когато е в 11 клас и е вече абитуриент, се появява и първата му публикация - излиза поетичната сбирка на ЕГ "Бертолт Брехт" "Обещай ми луна" , в която принцът ни има 4 стихотворения. Следва едно кандидат-студентско лято, след края на което Ники е студент по френска филология СУ "Св.Климент Охридски". Голямото му желание обаче е да учи психология и след година кандидатства отново. Този път сбъдва мечтата си. Живее в Студентски град. През септември 2002г. публикува стиховете си в литературния сайт "Буквите" и след месец превзема класацията му, като 5 от стихотворенията му са в ТОР 10 на сайта, едното от които е на първо място и до днес. Благодарение на този успех и на многобройните читателски запитвания, се взима решение от сайта да му се издаде стихосбирка, спонсорирана от самите читатели. През април 2003г. първата му самостоятелна стихосбирка "Две устни вино" е вече факт. Отзивите от нея оставаме на самите вас. 

Днес Ники е един обикновен млад мъж. Обожава да слуша музика (предимно българска), дипломиран в специалност Психология в СУ  "Св Климент Охридски", работи  в сферата на човешките ресурси, не обича дискотеките и шумните компании, гледа с удоволствие театър и кино, интересува се много от компютри и технологии. Не пуши. Не пие много. Безумно романтичен и винаги до полуда влюбен.

Тази приказка е по-различна от традиционните. Тя продължава и днес...