Открил случайно стъпките ти в полумрака,
прималях от няма болка някак изведъж:
те водят те натам, където, знам, те чака
зажаднял за плът достойният за тебе мъж.

Добре, върви, не мога да те обвинявам,
останах си завинаги ненужен в твоя ден.
Чуваш ли, върви! Нека сам се заблуждавам,
че може би обичаш него, но ще помниш мен.

Вземи със теб самотните ми, дълги нощи - 
с тях в нирвана от любов му пътя освети.
Вземи сърцето ми, копнеещо те още -
като диамант гърдите му да украси.
Отнеми надеждата в живота ми нелеп -
за духът му слаб в насъщен хляб я превърни.
Събери сълзите ми, изплакани по теб
и с вода светена устните му накваси.

Целия във шепа прах или ненужен дим
ме изгори със незаслужена омраза - 
така в пространството, ефирен и незрим,
ще бъда винаги над вас...
и ще ви ПАЗЯ!

1 декември 1998г.