С думи
спри
да ме
целуваш
и с дъх
да ми
загръщаш
нежен шал
връз
раменете!
Спри от
вятъра
да ме
ревнуваш
и от всеки
кавалер,
който ми
поднася
цвете!
Този ме
погледнал,
онзи се
усмихнал,
трети ми
намигнал,
друг
отворил ми
вратата.
Има ли
значение
това,
когато ти
не се научи
наяве
да ме обичаш
и единствено
в стихове
топлиш ми
ръцете
и ми шептиш
на ухо
сонети от
Шекспир!
Не си
онзи Ромео,
Поете,
който стои
под терасата…
А десетки пъти
изпусках
кърпичката си,
за да я хванеш!
***
Кърпичката,
толкова позната,
не изпускаше
за мене.
Чувстваш се
опиянена,
щом мъж
с поглед те изпие,
внимание,
щом някой
ти окаже,
кърпичката ти
да вдигне
и на блус
да те покани
даже.
Стиховете
във килера,
казваш ми,
да скрия.
Забрави ли кой
сълзите ти
изтриваше,
когато
кърпичката ти
стоеше прашна
и ненужна сутрин,
до красотата ти
употребена.
Да обичаш
е различно,
различно е…
От вдигане
на кърпичка,
от жадни погледи
на кавалери,
от стоене под
балкона
и от писане на
стихове дори…
Да обичаш,
това е да
прегърнеш
душата,
когато
някой друг е
стъпкал кърпичката.
Николай Спасов, Зоя Станкова
Вестник "Самоков 365": Поетичен диалог на броя: http://samokov365.com/?p=5408