Нощта е жадна, вълшебство разгаря
красива приказка в огнен килим.
Небето нежно погали китара
в нас ритъм безумен звъни.

Нощта е твоя и ритъма ти си.
Рисуваш пламък и огън вали.
Танцувай сякаш от тебе зависи
на длан вселената чак до зори!

Припев:
Валерия, жарава бясна
е мойта мъжка лудост.
Валерия, в игра опасна
танцуваме без дъх.

Валерия, горяща есен
под петите ври.
Най-красивата ми песен
пламна в твоите очи.

Нощта е хищна, по тебе извива
гердан от парещи жадни звезди
и мъжки устни безумно се впиват
в магия от вечност и дим.

Небето цялото в пламъци гръмна,
светът наоколо в миг промени.
Не спирай даже над нас да се съмне,
денят е ново начало, нали?

Ноември 2010 г.