Ще те търся в аромат на ранно утро,
ще бъдеш цвете, нежна пролетна
роса,
ще долетиш с криле на пеперуда
и с мен ще бъдеш както никога
добра.
Ще те търся даже в мидена черупка,
намерена сред морска, дънна
самота,
но не мога като перлата красива
да те поставя за украса у
дома.
Защото всяко цвете носи твойто име
и всяка божа капка дъжд е с твоя
лик.
Защото и в лъчите слънчеви те има,
хляб насъщен си във гладен,
страшен миг.
Защото като недостъпна самодива
ти пазиш своя свят от
страхове.
Защото ти си като виното горчиво -
обичаш само силните
мъже!
Дано ти никога да не узнаеш
от самота как може да боли.
Обичам те!
(Това едва ли знаеш.)
И всичко друго забрави.
17 септември 1998г.
| Коментари |
|
Powered by !JoomlaComment 3.26
