Приятели, добре дошли на изцяло обновения сайт на младия български поет Николай Спасов!
Казвам се Румяна Борисова и първо искам да благодаря за възможността да ви представя един добър приятел и голям талант. Ники, благодаря ти за приятелството!
"Ама истина ли е - попитал Моканина Гунчо - къде била таз бяла лястовичка? Замислен Моканина се върнал при овцете и се заловил отново за цървулите. Бяла лястовичка - мислеше си той - има ли я?"
Аз имах възможността да прочитам всяко стихотворение на Ники веднага след написването му и толкова пъти, колкото са стиховете му, в очите ми свиваше гнездо по една бяла лястовица.
Наричаха поезията на Ники с много имена. Аз бих я нарекла ПОЕЗИЯ НА КРИЛАТИТЕ ЖЕСТОВЕ. Любимата, независимо дали е земна или невинна като лястовица или божествена и прелестна Жар-птица, винаги е тази, която с крилете си чертае всяка метафора. Тя ту се рее из висините, като "богиня бяла", ту обитава най-дълбокото кътче на сърцето.
Някой беше казал, че способността да се разбира поезията на един автор е почти равна на таланта му. Затова няма да се опитвам да правя анализи и да разнищвам сложната нишка на човешките чувства в изкуството. Само ще кажа, че Николай Спасов, подобно на Малкия принц на Екзюпери, също си има своя планета. Нейното име е Поезия, а розата, която цъфти там, се нарича Жена. И сред всички "принцеси минзухарени" разцъфва целувката на една дива орхидея.
И сега в ролята на Годжи:
Дами и Господа, представям ви сайта на твореца, който "обича така, както само той може". Единственият човек, който може да се влюби безумно, пътувайки в автобуса за работа. Мъжът, който освен, че е измислил най-много вицове за блондинки, подари крила на жените и превърна в жива красота полета им във очите си:
НИКОЛАЙ СПАСОВ! "
Създателите на този сайт ви пожелават много истински мигове по поетичните пътеки на страниците му!




Може би това момиче ...
Ta takova neshto kak moje da se napis...
Искам да коментирам ...
Mnogo trogvashto i unikalno izmisleno...
Вълшебно!