През девет планини със гръм пристигам, 

внезапен, подивял и огнедишащ, 

по теб – простряна като жадна книга 

най-хубавия стих за да напиша.  

С перо от нощни устни да извая 

на всеки ред от белите ти листи 

препускащ почерка на мъжко тяло 

и сеещ грях, чрез грях да се пречистя.

Душата си по тебе да събличам 

с метафори, мечти, оксиморони, 

и всичко женско в теб след мен да срича 

поезия безумна и бездомна.

 ---

Светлооко утро ни намига, 

ала нямам още грам насита, 

че с мерак написаната книга 

с удвоен мерак се препрочита!