За какво са всички песни,
ако с виното не подлудят
и божествени, и грешни,
дяволите в теб за кой ли път...
Мъжка лудост с дъх рисува
в палещ ритъм твойто тяло.
Боса шеметно танцуваш
в ореол от луннобяло.
Замълчи...
Очите ти ухаят на желание.
Отпивам с устните ти
огън на кристали.
Спокойно,
съседката е глуха.
Навярно ще бъде тъй мрачно и утре,
небето едва ли ще се проясни,
но този ден, още от своето утро,
аз зная, ще бъде красив.
Дали случайно спомняш си за мен,
когато пишеш стихове за нея -
косите, устните ми от сатен,
целувката на дива орхидея?
Обичам всепоглъщащо,
неудържимо,
без слънце,
без памет,
без въпроси,
Прочетете още: Шепот бял