Навярно ще бъде тъй мрачно и утре,
небето едва ли ще се проясни,
но
този ден, още от своето утро,
аз зная, ще бъде красив.
Ще бъде красив дори
и за мене,
макар и обагрен в безцветна тъга,
че липсваш до мен, но в мен
съхранена
е твойта красива и топла душа.
А ти? Ще бъдеш ли с него?При
тебе
ще дойде ли с цвете очакван и тих?
Ще пусне ли блус и в танца
обсебен
ще шепне изтръпнал в косите ти стих?
Аз утре ще плача за тебе без
сила,
нали си за мене все още една
и няма значение с кой си, но
мила,
на празника утре не оставай сама!
Оригинална версия:Лиляна Цветкова
| Коментари |
|
Powered by !JoomlaComment 3.26
