Дали случайно спомняш си за мен,
когато пишеш стихове за нея -
косите, устните ми от сатен,
целувката на дива орхидея?
Сравняваш ли ни тайничко наум,
когато вярва сляпо в любовта ти?
Дали си й признавал,че без шум
аз всяка вечер бродя във съня ти?
И понесла кръста си суров
на бродница незрима в мрака
ще те стоплям с предана любов,
но без любов от теб да чакам.
Дали прочетох в погледа горчив,
че с нея мислиш,че ще ме забравиш?
Ти може би си влюбен и щастлив,
но МЕНЕ ваеш, докато я галиш!
Бродница ще стана в твоята душа
и сладка рана,белег от греха.
Бродница ще стана,но не ще те дам,
хиляда пъти с нея си по-сам!
2000 г.
| Коментари |
|
|
|
|
Powered by !JoomlaComment 3.26
