Ако можеше да се погледнеш
поне за миг през моите очи,
ще видиш приказка вълшебна,
божествен дар за мъжките мечти!
Ще видиш нежност с тиха вяра,
най-чиста, съвършена красота,
бленувана икона свята,
ще видиш просто истинска ЖЕНА.
Ще бъдеш най-сияйната звезда,
мое бяло, слънчево момиче,
донесло с Рая Ад и самота,
ще питаш как съм те така обичал.
Ще питаш как съм можел да търпя
подобна болка да ме унижава.
Ще се чудиш без очи ли си била,
та си отблъснала любов такава.
И до мене тихо ти ще седнеш,
трогната и възхитена до сълзи,
ако можеше да се погледнеш
поне за миг през моите очи.
17 юни 1999 г.
