От какви ли чувства пак обвзет
плахо позвъних на твоята врата,
за да
принеса с един букет
в жертва себе си на свята красота?
Какво ли исках да измоля,
претворявайки се във цветя?
Като дар,
поставен пред икона,
на ревера ти да разцъфтя?
Какво ли исках да открия
в омагьосващите ти очи,
щом в плен на
тяхната магия
са най-красивите ми дни?
Какво ли? Сам не зная,
но с кръвта си всяка роза брах
и в перлен
поглед - дар от Рая,
аз съдбата ни добре видях:
Петнадесет червени рози
обагриха рождения ти ден,
за да ми докажат,
че до тебе
няма място повече за мен.
16 май 2000 г.
| Коментари |
|
Powered by !JoomlaComment 3.26
