Открил случайно стъпките ти в полумрака,
прималях от няма болка някак
изведъж:
те водят те натам, където, знам, те чака
зажаднял за плът
достойният за тебе мъж.
Добре, върви, не мога да те обвинявам,
останах си
завинаги ненужен в твоя ден.
Чуваш ли, върви! Нека сам се заблуждавам,
че
може би обичаш него, но ще помниш мен.
Вземи със теб самотните ми, дълги нощи -
с тях в нирвана от любов му пътя
освети.
Вземи сърцето ми, копнеещо те още -
като диамант гърдите му да
украси.
Отнеми надеждата в живота ми нелеп -
за духът му слаб в насъщен
хляб я превърни.
Събери сълзите ми, изплакани по теб
и с вода светена
устните му накваси.
Целия във шепа прах или ненужен дим
ме изгори със незаслужена омраза
-
така в пространството, ефирен и незрим,
ще бъда винаги над вас...
и
ще ви ПАЗЯ!
1 декември 1998г.
