Познах те - по сълзата хладна
и светулката в ръцете.
От циганка го знам
отдавна,
че сърцето ти ще свети.
Каква жена! Любовна песен,
кръчма моя, лудост страшна!
Налей от
погледа небесен,
аз съм само празна чаша.
Налей от теб. Звезди постилай
и от тях ме жив изграждай
с две устни
вино. Нямай милост!
Цял боля от зов и жажда.
Жажда по-безбожна
не познавам досега,
но и най-се
помни
махмурлукът от жена!
24 февруари 2003г.
| Коментари |
|
|
Powered by !JoomlaComment 3.26
