На Веселин Маринов
Събра ни тази вечер хладна
с надеждата в утехата една,
че живи сме,
макар и жадни
за мъничко човешка доброта.
Не знам какво ни още чака
и колко нощи няма да заспим,
но щастието
идва, ако
на някого го първо подарим.
Затова в живота ни нелесен
стига ми едно сърце да сгрея,
щом
заплаче с мен на всяка песен,
виждам моя смисъл да живея!
Все тая истина остава
след песните в душите ви и в мен:
Човекът е
човек тогава,
щом в нечие сърце е съхранен.
юли 2002г.
| Коментари |
|
Powered by !JoomlaComment 3.26
