За чувство жарко чувал съм, че имало легенда,
за стрела вълшебна, отнасяща те в Рая или в Ада,
за бог един, дето май стрелец си падал малко -
разбрах, че Купидон се казвал, с второ име Изненада.
За онзи, дето знаел всичко твое лично,
с поглед, властно покоряващ те във плен,
но странно... нещо този път е по-различно:
сега АЗ от нечий поглед съм смутен.
В гърдите си със ужас различавам розова стрела,
а пред мене Купидон ме кани с мамещи очи
и неусетно смело аз се включвам в новата игра
и неусетно как потъвам във вселена от мечти.
Аз чувствам парещата болка на стрелата,
тя рисува с връхчето си нежно в мене любовта,
но... нещо пак не стига на душата,
вече подозрителни й стават тези правила...
Но стига толкоз! Купидоне, прекрати играта!
Аз не мога във догадки да живея...
Негоднико проклет, защо обърка правилата?!
Та ти забрави...
да пронижеш НЕЯ!
2 декември 1997г.
| Коментари |
|
