Приятели, добре дошли на изцяло обновения сайт на младия български поет Николай Спасов!
Казвам се Румяна Борисова и първо искам да благодаря за възможността да ви представя един добър приятел и голям талант. Ники, благодаря ти за приятелството!
"Ама истина ли е - попитал Моканина Гунчо - къде била таз бяла лястовичка? Замислен Моканина се върнал при овцете и се заловил отново за цървулите. Бяла лястовичка - мислеше си той - има ли я?"
Аз имах възможността да прочитам всяко стихотворение на Ники веднага след написването му и толкова пъти, колкото са стиховете му, в очите ми свиваше гнездо по една бяла лястовица.
Наричаха поезията на Ники с много имена. Аз бих я нарекла ПОЕЗИЯ НА КРИЛАТИТЕ ЖЕСТОВЕ. Любимата, независимо дали е земна или невинна като лястовица или божествена и прелестна Жар-птица, винаги е тази, която с крилете си чертае всяка метафора. Тя ту се рее из висините, като "богиня бяла", ту обитава най-дълбокото кътче на сърцето.
Някой беше казал, че способността да се разбира поезията на един автор е почти равна на таланта му. Затова няма да се опитвам да правя анализи и да разнищвам сложната нишка на човешките чувства в изкуството. Само ще кажа, че Николай Спасов, подобно на Малкия принц на Екзюпери, също си има своя планета. Нейното име е Поезия, а розата, която цъфти там, се нарича Жена. И сред всички "принцеси минзухарени" разцъфва целувката на една дива орхидея.
И сега в ролята на Годжи:

Дами и Господа, представям ви сайта на твореца, който "обича така, както само той може". Единственият човек, който може да се влюби безумно, пътувайки в автобуса за работа. Мъжът, който освен, че е измислил най-много вицове за блондинки, подари крила на жените и превърна в жива красота полета им във очите си:

НИКОЛАЙ СПАСОВ! "



Създателите на този сайт ви пожелават много истински мигове по поетичните пътеки на страниците му!